За проекта

На 4 февруари 2022 г. се навършиха 150 години от рождението на Гоце Делчев – главен организатор и вдъхновител на освобождението от османска власт на населението в Македония и Одринска Тракия. За тази идея, превърнала се в мисия, той отдава и своя живот, поради което още приживе бива сравняван от съвременниците си с Васил Левски – Апостола на българската свобода.

Най-синтезирано и точно апостолската мисия на Гоце Делчев е описана от Симеон Радев във „Великите сенки“: „Делчев бе един праведник – с кама в пояса. Легендата го представлява като една бясна хала – и наистина, никой не бе равен нему по смелост – но в неговата природа преобладаваше мечтателността. По призвание той бе роден за апостол. Такъв бе и по мисъл. Всички угнетения будеха бунт в душата му; всички крайни блянове за преустройство на обществото му изкушаваха ума. Една безспирна струя от разностранен идеализъм бликаше в него. Но това чедо на Кукуш бе разбрало, че преди всички идеали върви тоя идеал: да бъдеш член на една свободна народност в една свободна земя. И без да одуши в себе си социалните пориви, той бе в Македония революционер като българин.“, заключава летописецът – сам непосредствен участник в национално-освободителните борби.

Поради своята значимост за освободителната борба Гоце Делчев заема неоспорима лидерска позиция в Тайната македоно-одринска революционна организация (ТМОРО). За повечето от нейните борци той е „хайдушко божество“, според определението на Пейо К. Яворов в първата му биография. И през целия си съзнателен живот Георги Николов Делчев, както е официалното му име, само нарежда основания за правотата на едно такова „божествено звание“.

Гоце Делчев е роден в Кукуш на 4 февруари 1872 г. След завършване на трикласно училище в родния си град постъпва в Солунската българска мъжка гимназия „Св. св. Кирил и Методий“. Там се включва в тайните ученически кръжоци. През 1891 г. напуска гимназията и постъпва във Военното училище в София. Малко преди завършването си обаче е изключен заради увлечение по социалистическите идеи.

Включва се в организираната борба през есента на 1894 г., когато е назначен за учител в гр. Щип, където по същото време учителства и Дамян (Даме) Груев, член на Централния комитет (ЦК) на ТМОРО. Между двамата се установяват тесни приятелски отношения, в резултат на които идва и незабавното привличане на Гоце Делчев в редовете на Вътрешната революционна организация. За кратко време, благодарение на всеотдайната си дейност, той се превръща в неин всепризнат ръководител и идеолог.

Дело на Делчев са първите канали на ТМОРО през българо-турската граница, както и първите пунктове в България за приемане и изпращане на куриери и за пренасяне на оръжие и литература в европейските предели на Османската империя. Още като учител в Щип той участва в изграждането на комитети в града и в околните селища. През следващата 1895 г. дейността му се пренася и в други краища на Македония – Солунско, Кукушко, Дойранско, Гевгелийско и Струмишко. След Солунския конгрес на Българския македоно-одрински комитет (БМОРК) (1896 г.), както се нарича Вътрешната организация първоначално, на Гоце Делчев и Гьорче Петров е възложено изработването на устава и правилниците на организацията, което те изпълняват своевременно.

През есента на 1896 г. е назначен за учител по български език в гр. Банско. След известно време, поради нарастващата му ангажираност към Вътрешната революционна организация, Г. Делчев се отказва от заеманата преподавателска длъжност и окончателно поема по пътя на професионален революционер. Последвалата през 1897 г. Винишка афера, довела до разкрития на организационната мрежа на тайната структура, подтиква както него, така и другите ръководители на ТМОРО, към търсене на нови, по-ефикасни форми на организация. Така Гоце стига до идеята за четническия институт и пристъпва към изграждането на сложна тристепенна система от чети (селски, районни и окръжни), на които възлага главно агитационно-организационни функции.

От 1896 до 1901 г., наред с дейността си като член на ЦК на ТМОРО, Гоце Делчев изпълнява и други важни поръчения на организацията. Той е неин задграничен представител в Княжество България, инспектира и четите във вътрешността на Македония и Одринско в качеството си на главен ревизор. По негова инициатива започва изграждането и на революционни комитети и в Одринска Тракия. За тяхното по-нататъшно разрастване важна роля изиграва Пловдивският конгрес на Одринския революционен окръг, свикан през 1902 г. по искане на самия Г. Делчев.

Заради влошеното положение на българското християнско население през 1901 г. и особено след неуспеха на Горноджумайското въстание (1902 г.), Гоце Делчев, както и Дамян Груев и други дейци на организацията, са против прибързано обявяване на ново въстание. Главното им съображение е все още слабото въоръжение на комитетите на ТМОРО. От тази позиция той посреща с изненада взетото на Солунския конгрес на организацията в началото на 1903 г. решение за обявяване на всеобщо въстание още през пролетта на същата година.

Безсилен да се противопостави на решението на конгреса, на който както той, така и Даме Груев не присъстват, Гоце Делчев предприема незабавни действия за коригирането му. След освобождаването на Д. Груев от заточение двамата се срещат, за да набележат следващите конкретни стъпки. Постигнато е съгласие за отлагане датата на въстанието за лятото на същата 1903 г., както и за превръщането му от „повсеместно и стратегическо“ (каквото е решението на конгреса) в перманентно и с участието предимно на сборни въстанически чети.

Що се отнася до целите на въстанието, които са и цели на Вътрешната  революционна организация, според Гоце Делчев, те се свеждат до събаряне на османското владичество в Македония и Одринска Тракия. Поради невъзможността от пряко присъединяване на двете области към Княжество България, се проектира тяхната автономия, съгласно чл. 23 на Берлинския договор от 1878 г.

При организационното изграждане на ТМОРО Гоце Делчев, както и останалите ръководни дейци на организацията, следват опита на Васил Левски и неговите последователи от Вътрешната революционна организация и Гюргевския революционен комитет. В битността си на македонски революционер Г. Делчев не крие и не премълчава никога своята българска национална принадлежност. Цялото му книжовно наследство, всички писма, правилници и устави на организацията, които той и други нейни дейци съставят в края на ХІХ и началото на ХХ век, са написани на книжовен български език.

След срещата си с Д. Груев (април 1903 г.), придружен от малка чета, Гоце Делчев се отправя към Серския революционен окръг за проектирания окръжен конгрес в планината Алиботуш (дн. Славянка), на който да бъдат обсъдени най-наболелите въпроси на окръга във връзка с предстоящото въстание. На 4 май 1903 г. при с. Баница четата е забелязана от местните османски власти и обградена от многоброен аскер. В неравното сражение загиват повечето четници, между които и самият Г. Делчев. Така той не дочаква въстанието, за подготовката на което влага много сили и енергия. Гибелта му е жесток удар върху ТМОРО, но тя не възпира хода на действията, довели до избухването на Илинденско-Преображенското въстание през лятото на 1903 г.

* * *

Смъртта на Гоце Делчев не слага край на неговото дело. Тъкмо напротив. Паметта за него постепенно прелива във фолклора, литературата, в неговото иконизиране като събирателен образ на бореца за свобода. Наред със спомена за неговото дело и заветите му, избуяват и не толкова лицеприятни исторически, а и не само, спекулации, свързани с кражбата на костите на революционера, по-късното им предаване от страна на българските власти на тогавашна Югославия, споровете за етническия му произход и др. Днес Гоце Делчев е и основният препъни камък в работата на Съвместната българо-македонска мултидисциплинарна експертна комисия по историческите и образователни въпроси, чиято дейност е в пряка връзка с двустранните отношения и бъдещи визии между Република България и Северна Македония. За тези и други спорни въпроси се съдържа достатъчно информация в архивните масиви, както у нас, така и в югозападната ни съседка. Те обаче не са обект на внимание от страна на създателите на този сайт.

Целта на съставителите е да представят живота и делото на Гоце Делчев чрез документите, излезли изпод ръката на самия него. Те са запазени във фондовете на българските държавни архиви и други сродни институции – исторически музеи и библиотеки. Немалко от тях се намират и в Държавния архив на Република Северна Македония (ДАРСМ). По силата на спогодбата ни с тях, в Колекция микрофилми – Македония на ЦДА се съхраняват ксерокопия на 35 оригинали писма и записки на Гоце Делчев (публикувани от проф. Кирил Мирчев през 1943 г.), които са предадени на НРМ като част от архива на Македонския научен институт (МНИ) в София през 1946 г. Днес те са част от Фонд 773 „Гоце Делчев“, намиращ се в ДАРСМ. Те са адресирани основно до Никола Зографов – пунктов началник на ТМОРО в Кюстендил и до други осем дейци на организацията. Имайки предвид както обема им, така и тяхната важност, по случай 150-годишнината от рождението на революционера, Държавна агенция „Архиви“ представя основната част от тях в настоящия сайт.

Най-много свидетелства за Гоце Делчев се пазят в съхранявания в ЦДА негов личен архивен фонд № 1938К „Делчев, Георги (Гоце) Николов (1872–1903)“. Обект на внимание сред тях са изказването на Гоце Делчев на VІІІ извънреден конгрес на Върховния македоно-одрински комитет (ВМОК) в София (1901 г.); удостоверения, информации, разписки от Г. Делчев, Марко Секулички, Т. Христов и др. за получени и изразходвани суми; списък на дейци на ТМОРО, получили суми от организацията. Особено ценни са писмата между Гоце Делчев и Иван Бележков, Никола Зографов, Никола Малешевски, Марко Секулички, Йордан Нацев, Тома Карайовов, Никола Наумов, Ефрем Чучков, Александър Кипров, Пейо К. Яворов, Туше Делииванов, Димитър Стефанов за дейността на Задграничното представителство и пограничните пунктове на ТМОРО в Лъджене (дн. Квартал на Велинград), Кюстендил, Дупница, Чепеларе, Хебибчево (дн. Любимец). В тях се разглеждат въпроси за снабдяването с оръжие и материали, издръжката на четите, изграждането на канали за преминаване в Османската империя; за отношенията на ТМОРО с ВМОК в София и опитите му да поеме ръководството на революционното движение в Македония и Одринско; за акцията на полк. Анастас Янков; за действията на върховистките чети в пограничните райони; за подготовката и избухването на Горноджумайското въстание през 1902 г. и др.

Пазят се и писмата от Гоце Делчев до Неврокопската митрополия, църковно-училищната община в Банско, екзарх Йосиф І в Цариград и др., свързани с оставката му като главен екзархийски учител в Банско. В архивния фонд е съхранена и публикацията „Из кореспонденцията на Гоце Делчев“ – дешифрирани и коментирани от Дино Кьосев писма от/до Гоце Делчев. Ценни са и снимките на Г. Делчев, баба Дона Ковачева, Васил Ковачев, Ангел Винишки, Коста Мазнейков, Кръсте Краев, Лазар Поптомов, Георги Христов, Т. П. Тошев, Петър Юруков, Филип Мандов; груповите снимки на Милан Делчев, Васил Кондев, Райчо Спиридонов, Никола Жеков, Кръстю Траянов, Сане Петров, Тодор Станков, Алфред Христов, Филип Димитров, на участници в конференция на ВМОК в Кюстендил и др.

Специално внимание заслужава рапортът от Н.А. Милйовски, главен учител, за вървежа на българското православно смесено училище в с. Банско през 1896/1897 учебна година. От него става ясно, че потопен в неповторимата атмосфера на Банско, Гоце Делчев като главен учител и преподавател по български език, френски език и гимнастика в „школото“ е изцяло отдаден на мисията си.

Информация за Гоце Делчев и за най-близките му родственици се съхранява и в Държавен архив – Благоевград. Сведенията за революционера се съдържат основно в спомените на лица от с. Баница, Серско и се отнасят за гибелта на революционера. Бащата на Гоце Делчев – Никола Делчев умира през 1920 г. в Горна Джумая (дн. Благоевград) и е погребан в градските гробища. Запазени са няколко снимки на гроба му, както и на поклонение през 1975 г. на потомци на българи-бежанци от Кукуш по повод 55-годишнината от смъртта му. През 1986 г. гробът на Никола Делчев е разкопан в присъствието на комисия, останките му са извадени и съхранявани в Историческия музей в Благоевград, а през 1989 г. са препогребани в изградения в двора на градската църква „Въведение Богородично“ Мемориал „Делчев род“. В архива се съхраняват и няколко документа (предимно спомени) за сестрата на Гоце – Руша Делчева-Чопова, за нейния син Тодор Чопов и дъщерите й – Магда Чопова-Големинова и Велика (Лика) Чопова.

Архивни документи на видния политически деец се съхраняват и в Държавен Архив – Кюстендил, Държавен Архив – Враца, Държавен Архив – Пловдив и Държавен Архив – Перник. Следва да се има предвид, че част от кореспонденцията му е шифрована и не всички от писмата му са разчетени. Тук, разбира се, са включени само разчетените.

Сайтът, посветен на Гоце Делчев, е осъществен с ценното партньорство на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, която предостави писма от Гоце Делчев до Никола Зографов – пунктов началник на ТМОРО в Кюстендил; до Марко Секулички и още няколко революционни дейци, с които Делчев поддържа близка връзка.

Друг ценен партньор е Регионалният исторически музей (РИМ) – Благоевград, откъдето предоставиха писма от Гоце Делчев до Никола Малешевски – пунктов началник на ТМОРО в Дупница; до Иван Арусков – председател на Кочериновското македонско дружество; до Ефрем Чучков – виден войвода на ТМОРО и близък приятел на Г. Делчев; до костурския войвода Лазар Киселинчев  и др.

За публикуването на документите в сайта изключително голямо значение имат проучванията в страната, свързани и с интереса на МВнР към темата „Гоце Делчев“. В това отношение следва да бъде изтъкната работата на архивисти от ЦДА, ОДА – София, Държавния военноисторически архив (ДВИА) и др., хвърлили допълнителна светлина върху „доказани факти“ от историята на „Делчевия род“ и спомогнали за отстраняването на исторически грешки в архивните анотации.

В настоящия сайт представяме дигитални копия на документите на Гоце Делчев – общо 287 бр. Издаването им ще запълни една голяма ниша на непокрит потребителски интерес. Следва да се има предвид, че както горепосочените архивни материали, така и повечето от по-рано обнародваните, вече са били отпечатвани като преписи на машинопис, но не са били визуализирани в оригиналния им вид. Има и такива обаче, които се показват за първи път.

Сайтът е структуриран в девет обособени рубрики. Във всяка от тях са представени отделни по вид и съдържание архивни документи, свързани с епистоларното наследство на Гоце Делчев, приходно-разходни книги, сметки и списъци, окръжни послания, подписани от него и богат снимков материал. Разширената търсеща система, която предоставяме, дава възможност за търсене по различни параметри.

Надяваме се това значително да разшири аудиторията от потребители на архивна информация, които се интересуват от тематиката в България и Северна Македония, но и сред онези хиляди поклонници на Гоце Делчев, разпръснати днес по силата на историческите обстоятелства в САЩ, Канада, Бразилия, Аржентина, Австралия и обединени в редица патриотични организации.

Изказваме своята специална благодарност на партньорите ни от Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий” и Регионалния исторически музей – Благоевград, на колегата Евгени Еков от Централния държавен архив, който се включи най-дейно в издирването и анотирането на документите и тяхната систематизация и на всички колеги, работили по изпълнението на проекта в памет на Гоце Делчев.

Държавна агенция „Архиви“